Два мита трябва да бъдат разбити моментално. От пиене на бира не се получава бирено шкембе. Или поне коремче. То е резултат от невъздържаното консумиране на храна, при това доста калорична, при пиенето на бира. Наденици, вурстове, пържени картофи, цаца, чипс, всякакъв друг вид пакетиран junk-food може сериозно да увеличи талията. Но не и бирата сама по себе си. Приета с умерено и разумно количество мезе, разбира се. Не вярвате? Ето и статистика – в 1 литър тъмна бира се съдържат 450 калории (в светлата те са дори още по-малко), докато в същото количество сок от ябълки те са 500, а във виното – 770.
Вторият мит – бираджиите са пияници. Хората, които ценят бирата като напитка, винаги я употребяват в разумни количества. Рекордите се поставят от хора, за които е все едно дали ще пият от стъклена или пластмасова бутилка, а им е по-важно да е много. Резултатът не е за хвалба, колкото и да се заблуждават те. Те дори и не подозират как обиждат тази напитка с богата история и всички хора, стоящи по веригата, която води до крайния резултат – пълна бутилка или халба.
Казват, че ако се отнасяш с нужното уважение към бирата, то и тя ще ти отвърне със страхотен вкус и качество. С такова почитание са се отнасяли към тази напитка с векове и векове назад.
Да сме по-точни – първите данни за производство и варка на бира датират отпреди 6000 години!

Сведения за приготвяне на бира

са открити при шумерите. Те са я наричали сикару и са използвали просо при производството. По-късно техните умения са предадени на вавилонците, след това на египтяните. Постепенно се появяват майстори в древна Гърция (там са наричали питието цитхо), както и в древен Рим (церевизия). От последното произтича и сервеса – наименованието, с което тя е известна и до днес в испаноезичния свят. Съответно пивоварството бързо се разпростира в Испания, Франция, Англия, Ирландия, усъвършенства се и се превръща в предпочитано ежедневно питие за раздумки.
Хранителните му качества („Пивото е течен хляб“, казвали с уважение във Вавилон) са го правили и неотменна част от трапезата още в тези древни времена. Чували ли сте за фламандския крал Гамбринус, живял през IX век? За едноименната бира със сигурност. Но този владетел и до ден днешен се счита за покровител на бирата и неин патрон. Именно на негово решение се дължи добавянето на хмела при пивопроизводството – стъпка, променила завинаги вкуса на тази напитка.
И в България има откъде да сме сигурни в дълбоките корени на бирата по нашите земи.

Думата „пиво“ е от славянски език

Макар че в годините на разцвет на пивоварството из Европа България е била под турско робство и подобна дейност е била забранена. И така чак до последните 10-ина години на XIX век, когато чехи, германци, швейцарци използват престоя си в България, за да варят пиво и да показват на българите прелестите на това питие. Техните имена са известни и до днес – братята Иржи и Богдан Прошек в София, Йохан Хаберман в Русе, пребивавали в чужбина българи…
Дори църквата е гледала и гледа благосклонно на бирата и тя не е била в разрез с религията. Монасите в манастирите даже са я произвеждали, като са оставили в историята на бирата прекрасни примери за абатски и трапистки бири. Вторият вид е изключителна рядкост, произвеждан е от монаси траписти и се сочи като един от върховете на биреното изкуство. Такава в момента се прави само в 9 трапистки пивоварни – австрийската „Енгелсцел“, холандските „Конингсхуфен“ и „Зундерт“, и белгийските „Вестмале“, „Вестфлетерен“, „Шиме“, „Рошфор“, „Орвал“ и „Ахел“.
Днес

в света се произвеждат около 9 милиона марки бира!!!

Уважаващите себе си компании обаче продължават да спазват датиращия още от 1516 г. Закон за чистотата на бирата, създаден от баварските херцози Вилхелм IV и Людвиг Х. Според него единствените съставки, които трябва да се ползват за производство на пиво, са водата, ечемиченият малц и хмелът. Маята е открита доста по-късно, през XIX век, от Луи Пастьор, като тя се включва допълнително, по подразбиране, във въпросния закон.
С годините и навлизането на технологиите пивоварите започнаха да експериментират с различни вкусови добавки, оцветители, консерванти и т.н. Но от Съюза на пивоварите в България са категорични, че качеството на съставките и готовия продукт на родния пазар е едно от най-високите в Европа, контролът при производството е постоянен, и всичко това – на ниски цени.
Консуматорите у нас обаче са доста големи традиционалисти и залагат основно на светлото пиво, тип пилз (бледожълт цвят и хмелова горчивина). Тъмната бира има по-малко, но верни фенове в България. Които все повече опровергават митовете, че „тъмно се пие през зимата“. Всъщност за него няма сезони.
Пшеничните бири, които са обожавани в Германия, също

печелят все повече почитатели у нас

А тепърва своето място под слънцето търсят по-експериментаторски напитки като бира с текила, бира с лимонов сок (радлер), лека-полека се прокрадват и празничните пива (като коледните). Отделно хората, които са живели или пребивавали в чужбина, несъмнено са донесли и хубавите бирени спомени със себе си. И започват да търсят съответните видове и марки в България, като горещо ги препоръчват на познати.
Така например все повече се прокрадват британските ейлове и тъмни стаутове, бири с плодов вкус. В Белгия (една от четирите Меки на пивоварството в Европа, редом до Чехия, Германия и Великобритания) на почит е ламбик. Това е пиво, което има различен вкус във всяка бутилка или чаша, защото ферментацията се извършва спонтанно и не е контролиран процес, затова може да изненада и самите пивовари.
На бирените фестивали любителите на кехлибарената напитка категорично намират своя рай, тъй като изборът им предлага почти всичко на едно място. Мюнхенският Октоберфест е безспорният №1, макар и по цени да държи палмата на първенството. По-достъпни са пражкият пролетен бирен фест, както и есенният в центъра на Брюксел. В София имаше подобна традиция всяка есен на жълтите павета пред мястото, където бе бившият мавзолей, но тя постепенно отшумя, макар да имаше доста привърженици.
За тост в различна атмосфера или компания не е излишно да се знаят няколко магически думички, нещо като ключ към сърцето на отсрещния човек. В Германия възклицанието е „цум воль“, а също „прост“, във Великобритания и останалите англоезични държави е ясно – „чиърс“. Ирландското „слонча“ обаче е задължителна парола за всеки пъб в Дъблин и в „зелената република“, както и техните клонове в чужбина. А в Китай е „ганбей“.
Много е трудно да се даде препоръка коя бира е най-добра. Това е въпрос на личен вкус – лека или силна, плодова или традиционна, тъмна или светла. Важно е убеждението, че изборът е правилен. Не е лошо все пак да се правят и експерименти, да не се залага само и единствено на една марка. Току-виж някоя отричана бира да се хареса. Изключително важно е разделното пиене. Последното не е някакъв алкохолен хумор, а съвет да не се смесва пивото с друг вид напитка. За да може да се оцени най-пълноценно богатството на бирата. И още един съвет – наздраве!

КАК ДА Я ПИЕМ ПРАВИЛНО?
За начало – наистина без прекаляване. Тогава всичките ползи от бирата могат да се превърнат във вреди. Но пък когато се пие с мярка, удоволствието е несравнимо. Защото тогава рецепторите в устата усещат пълната вкусова гама на бирата. Има и още няколко предпоставки за по-пълноценно усещане. Бирата не трябва да е прекалено изстудена. А за топлата бира и студените картофи си е ясно. Правилната температура варира в зависимост от сезона и вида пиво и е между 6 и 8 градуса. Тъмните видове обаче трябва да се консумират на още по-висока температура – 8-10, дори до 12 градуса.
Важен определено е срокът на годност. В тази връзка се разпространяват твърдения, че бирата в пластмасови бутилки са с по-хубави свойства от тези в стъклени, защото траят по-малък период от време. Това не е така – съдържанието е еднакво, просто стъклото пази по-добре качествата на продукта от PVC-покритието. В тази връзка още по-добър вкус има наливната бира. А най-добър е при нефилтрираната и т.нар. жива бира, която трае буквално няколко денонощия. Това е и възможно най-истинската, автентична, едновремешна бира, която не минава пастьоризация, убиваща доста от полезните организми. Тя може да се опита обикновено в самите заводи или в микропивоварни, които напоследък се появиха и в България – в Трявна (едноименната бирария в центъра на града), Варна (в хотел „Вентура“), столичните „Лучано“ и „При кмета“ (към момента затворило врати). У нас навлязоха и специални контейнери, които пазят качествата на „живата“ бира близо 3 месеца. С тези контейнери се предлага нашумялото пиво „Петият океан“.
При наливането трябва да има баланс между течност и пяна, като не е хубаво течността да се пени твърде много. Колкото по-малки са мехурчетата в пяната, толкова по-добре. При помирисване на пивото, преди да бъде отпито, трябва да се долови приятен аромат. Когато мирише на вкиснато, тогава явно има проблем с напитката или продуктите, от които е сварена.
Чашата също е важен компонент. Във високи и тесни се пие светлото пиво тип пилз, в халби с широко гърло и стесняващи се надолу – пшеничните бири (тип вайс), пинтата (поема 568 ml) е за английските бири (стаут, ейл, портър). За живата бира се счита, че са най-подходящи керамичните чаши. А тези с дръжка „ухо“ вече се водят ретро. За белгийските си е цяла отделна наука, но най-вече се залага на тези чаши на столче с много широко гърло и плитко дъно, за да се усети максимално ароматът.
Не на последно място остава съпътстващата консумация на храна. Тя може да направи удоволствието от бирата още по-голямо или да го развали. Ако човек успее да постигне баланс между поетите количества бира и храна, то в никакъв случай не може да се опасява от напълняване. Колкото по-плътна е една бира, толкова по-тежко може да е мезето. Светлите видове бира са най-подходящи с различни сирена, леки хапки и риба, докато така популярните наденички и печени меса се съчетават идеално с пшеничните, високоалкохолните и тъмните пива.

БИРАТА КАТО ЛЕК
Колкото и невероятно да звучи, бирата има многобройни полезни качества. При това доказани. Навремето се е считало, че тази напитка предпазва от холера. И с право – защото водата минавала през термична обработка, което убивало смъртоносните бактерии.
В бирата се съдържат ред полезни вещества като магнезий, калий, фосфор, желязо, витамин B и H, аминокиселини и др. Благодарение на тях бирата е подходяща за анемични и възстановяващи се след боледуване хора.
Дали само големият прием на бира помага за предпазване от камъни в бъбреците и добро функциониране на уринарния тракт? Не. Ефект има дори и при умерена консумация, като освен бъбреците пивото влияе добре и на жлъчката. Заради съдържанието си на витамин В, магнезий и ниско такова на калций. Има и изследвания, според които тя може да служи като успешна превенция срещу остеопорозата заради съдържащия се силиций.
Освен това консумирането на бира предпазва организма от натрупването на токсини и радиация. Отровните вещества биват по-лесно изхвърляни от тялото. Бирата пречиства организма от канцерогенни вещества, като по този начин намалява риска от ракови заболявания. В нея, и по-точно в малца и хмела, се съдържат и ценни естествени антиоксиданти. Те намаляват риска от инфаркт.
И ако това не е достатъчно, ето и още – бирата не съдържа холестерол и има ниско съдържание на захари. Лесно усвояемите фибри в ечемика пък подобряват функцията на червата.
В скандинавските държави бирата се счита и за антидепресант. Заради веществата, които стимулират имунната система и производството на серотонин (т.нар. хормон на щастието). А някои от активните вещества в хмела имат успокояващо, обезболяващо и сънотворно действие. Е, да – именно заради хмела на човек му се приспива след две бири. Но и това си има хубавите страни, особено вечер.

Свилен Кириловски, март 2012 г., в. „Сега“

Advertisements