Няма конкретна дата, която да е приета за началото на производството на бира в България. Има няколко различни и независими един от друг опити за наченки в различни краища на страната. Било преди около 150-160 години. Макар да са отделни и специфични сами за себе си, тези опити са под общ знаменател – техните инициатори са чужденци, работещи или просто пребиваващи по това време в България. Хората изпитват носталгия по любимото си питие и се опитват да запълнят липсата му.
Така още през 1850 г. прочутият унгарски революционер Лайош Кошут, който живее с няколко хиляди свои сънародници в изгнание в Шумен, не е достатъчно пленен от тукашните ракии и вина и неговата диаспора започва производството на пиво за лични нужди. За целта унгарците използват голям казан и ярмомерка за малц. Счита се, че това е първата бира, произведена по нашите земи не само през XIX век, но и изобщо. След около година Кошут и другите унгарци си заминават от Шумен, но казанът остава. Те обаче са успели да запалят за „бирената идея“ няколко местни жители. Един от тях – Илия Гагората, дори се опитва да продължи производството на пиво. Не му се получава – печалбите са малки, българите още не са узрели, тъй като са си привързани към традиционния вкус на гроздовите напитки. Последвал го Ради Железов Гьокчеренлията, който

инсталирал казана в двора си,

но продавал продукцията само в своето заведение. На Шумен трябва друг, още по-силен тласък и той идва малко след Освобождението от търговци, които започват да пътуват из чужбина. Там виждат, че „нещото“, което пиели Кошут и унгарците, не е някаква екзотика, а може би най-любимата напитка на Европа. Тогава тези търговци решават, че един от начините да се приобщим към западната цивилизация е и да пием бира като тях. Затова те наемат чешкия пивовар Франц „Франтишек“ Милде, заедно основават „Българско пивоварно дружество“ и така започва историята на „Шуменско пиво“. Годината е 1882.
Само 1 г. по-рано и около 220 км на югозапад започва производството на бира „Каменица“. Наречена е на името на Каменица тепе – т.нар. осмо „изчезнало“ тепе на Пловдив, а кръстниците са отново чужденци – швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Те имат идея да варят пиво още от 5 г., докато работят по строежа на Барон-Хиршовата железница от Саранбей (Септември) до Пловдив. Тогава, през 1876 г., когато се срещат с напредничавия индустриалец Кристиан Бомонти. Последният има фабрика за бира в Истанбул, а след разговори със Сулцер и Фрик се съгласява да инвестира и в Пловдив. Но това се случва, след като Бомонти вижда ентусиазма на двамата швейцарци. В домашни условия те почват да варят бира в района на Алтъ тепе. Използват малки казани (от 10 л), а на ден произвеждат по 100-ина литра. Тогава решават да разширят работилницата си и с помощта на Бомонти дават началото на една легенда. Иначе те си регистрират марката една година след началото през 1882 г. Кръщават я „Фрикъ и Сулцеръ Пивоварна „Каменица“. Ръка им е протегната още преди Съединението и от правителството на Източна Румелия, което отпуска насърчителен заем за развиване на производството.
Паралелно с Фрик и Сулцер през 1876 г. на едно друго място в може би най-европейския град по онова време в България също един чужденец започва да се занимава с бира.

Той се казва Йохан Хаберман, а градът е Русе.

В днешни дни пионерският му ентусиазъм е забравен, а едноименното пиво е една далечна сянка на славното минало. Хаберман се нуждае от около 7 г., за да придвижи производството си на по-висок етап и да открие фабрика през 1883. Паралелно с неговата съществува и още една такава в Русе – „Св. Петка“, която всъщност може да претендира за най-старата в България, защото е още от 1876 г. Сведенията за нейния собственик са оскъдни. Знае се, че е чужденец на име Алберт. Фабриката е наречена на едноименната пещера и скална църква и е била в близост до тях. Заради своята постоянна ниска температура пък пещерата е била използвана за отлежаване на произведената бира. Всичко това прави Русе тогавашен център на пивопроизводството, поне за няколко години.
Що се отнася до братя Прошек – Иржи и Богдан, те са изключително напредничави хора и за тях се носят легенди. Но двамата чехи не са първите пивовари нито в България, нито даже в София. Защото пионер за града е французин – инженер Дюкорп. Целта на пребиваването му е да ръководи строежа на железопътните линии в София и района. Но това не му пречи да основе и пивоварна някъде около 1876 г. в района на Княжево. След смъртта на Дюкорп пивоварната преминава в ръцете на г-н Джансъзов. Но на истински си разцвет се радва чак след 1883 г., когато братя Прошек встъпват във владение. Те бързо разбират защо дотогава предприятието не се е развивало успешно. Първо са липсвали добри условия за произвеждане на качествена бира, а освен това е било и неудобно превозването на бурета до питиепродавниците в центъра. Чешките братя за начало наемат свой сънародник да ръководи производствения процес – технолога Мартинек. А сетне решават да си улеснят нещата и изграждат в центъра избата „Дълбок зимник“. Там отначало са се докарвали от фабриката буретата за ферментация и отлежаване. Дори в спомени от онова време се описва как дългите

товарни каруци с бурета били теглени

бавно и тържествено от коне, които били най-здравите и дългогривести в София. Процесът е оптимизиран през 1891 г., когато близо до избата, в парцела срещу днешната сграда на националната телевизия, започва строеж на пивоварната, прочула Прошекови в София и близките градове. Една от тайните на успеха им е, че те стават доставчик на пиво за царския двор. Което подтиква доста хора, къде от суета, къде от любопитство, да се запитат „Какво е това, аджеба, което така обожават чужденците, че и на масата на княза слагат?“. Един вид рекламата на бира е заработила още тогава.
Малко известно е, че след Дюкорп, но преди Джансъзов и братя Прошек, в града е имало и друг човек, който се е пробвал в пивоварството. Иде реч за Стоян Цветков. През 1880 г. той започва малко наивни, но похвални опити в свой импровизиран цех някъде около у-ще „Св. св. Кирил и Методий“. Начинанието му просъществува някъдето до времето, в което Прошекови се захващат с бирената си авантюра.
Приблизително по това време двама българи – Касабов и Втичев, решават да направят пробив и във Варна. През 1884-та отварят работилница за бира, която била малка, но се радвала на почит в града.
Мълвата за пенливата течност, която пият в Русе, Шумен, Пловдив, Варна и София, скоро стига и до Велико Търново. И там ентусиазмът принадлежи на чужденец – германецът Артур Вилзер открива неголяма пивоварна през 1887 г. За 2 години производството стига до 130 000 оки, като около 90 000 са за нуждите на великотърновци, а 40 000 са предназначени за други населени места. Трябва да се подчертае обаче, че по онова време бирата не стига твърде далеч от мястото на производство, защото в нея няма никакви консерванти и има много малък срок на годност, тъй като е напълно натурална.

Във Велико Търново бумът на пивото

е поразителен. Там през 1890 г. чехът Алоиз Дейрингер основава втора фабрика. През 1891 г. синовете на фабриканта Хаджи Славчо Паскалев – Михаил, Никола и Константин Хаджиславчеви, които получават наследство от баща си със заръка за… построяване на пивоварна. Те се сдружават с предприемача Иван Халачев и през 1892 г. е поставено началото на „Болярка“, макар и тогава под името „Братя Хаджиславчеви и Сие“. На мястото на днешния бирен завод те изграждат три постройки – първата за варенето на бирата, втората за охлаждането, а третата за съхранение на лед. В началото те също се доверяват на технолози от чужбина – чехи и германци, които обаче обучават местни хора.
В интерес на истината е редно да се отбележат и опитите преди изграждането на фабриката на Вилзер в града. Те принадлежат на Ангел Гарчиков, който използва едно от помещенията на търновската спиртоварна на Ст. Карагьозов, за да прави пиво. Но процесът се оказва доста скъп, а приходите – недостатъчни, което отказва Гарчиков.
Следващият град, спечелен за бирената кауза, е Лом. Там през 1894 г. чешките братя Милотин и Хозман правят пивоварна, която произвежда в началото около 8000 хектолитра годишно. Проектът е на австрийския технолог Манер.
Трябва да се отбележи и основаната в началото на XX век фабриката „Червен рак“ в Плевен. Тя принадлежи на австриеца Мориц Рат, който прави мюнхенско пиво, а всяка пролет – мартенско. Рат популяризира производството и в София, където открива бирария „Червен рак“. Тя била на мястото на фонтана пред президентството и вътре е свирел гвардейски оркестър.
Що се отнася до Стара Загора, там основите са положени малко по-късно от останалите градове – през 1902 г. д-р Константин Кожухаров, следвал медицина в Прага, се завръща в родния си град и въодушевен решава да започне производство на бира.

Така отваря врати „Бирарията“

Ентусиазмът на д-р Кожухаров и неговите съмишленици обаче се оказва недостатъчен. В Стара Загора не приемат така радушно и отведнъж бирата. Свикват бавно с нея. От „Бирарията“ правят опит да „изплуват“ и започват да изнасят към Истанбул. Но пътят дотам си е доста и често пивото се разваля, докато стигне. Не е евтина и издръжката на чешките и немските технолози. Фабриката фалира и едва през 1918-а отново българи – братята Злати и Никола Златеви, й вдъхват нов живот под името „Тракия“. Те наемат и първия български специалист  пивовар. Това е Андрей Брашованов, легенда в бранша. Той вижда потенциала на фабриката и града и го пази в себе си дълги години след като „Тракия“ фалира през 1927 г. Именно Брашованов е човекът, който през 1949 г. отива при тогавашната народна власт с искане да бъде възстановена пивоварната. Решението е взето бавно и обсъждането се проточва. Но резултатът е положителен – на 6 април 1958 г. „Загорка“ влиза в експлоатация.

Свилен Кириловски, февруари 2013 г., в. „Сега“

SEGA_040_2013_36-37

Advertisements